Томаш Стари е чешки творец и дизайнер, роден във възвишенията на областта Височина. В момента живее и твори в Прага, а понякога и по света. Занимава се и с „графити“ изкуство. Завършва Факултета по изкуство и дизайн „Ладислав Сутнар“ към Западночешкия университет в Пилзен.
Томаш пише поезия от гимназията като през последните четири години е много активен. Работи върху поетичния си дебют.
За стиховете му са характерни прости изразни средства с минимум метафори. Използва всекидневния чешки език като понякога дори не взима под внимание граматичните правила. Те са откровени записи от преживяванията на автора, неговите впечатления от пътуванията му и връзките с хората. Поетичното творчество на Томаш е противоположно на дизайнерските му творби, които са често базирани само на форма, извивка и пространство, без да съдържат скрито послание.
Будапеща-Дели
Будапеща-Дели
пропаднали кръчми, закусвални
от люнетите пада мазилка
по главите на тези,
чиито очи са печатарско мастило
а душите им – спуснато наметало
Пред обменното бюро на дните
пиянството има лъжлив обменен валутен курс
ключар на изгладнели копнежи
на местните привърженици на равнодушието,
напразно в топящия се сняг,
търсещ следите си.
Докато на нас
ни принадлежеше цял цифров ред,
както и аз се водиш ръка за ръка със света
усмивка на изчакване
Ние бунтовниците, пеещи одата на морала,
разглезени в колосаните завивки,
развратно изчисляваме времето за изживявания,
посредници на конвенциите, скрити в джобовете.
бедни богати
пием греяно вино и ядем лангоши (мекици)
шумно е в синапсите
справедлив ли е животът?
лъвовете на моста с веригите
не ще отговорят
Превод от чешки – Димана Иванова
Budapest-Déli
damned pubs, buffets
crumbling plaster from the lunettes
on the heads of those whose
eyes are in printer’s ink
soles full of holes
In front of the exchange of days
booze has a deceptive exchange rate
an arrest warrant for the starved desires
to the local captives of the indifference
in vain in the snow slush
looking for their tracks.
Meanwhile here
as if the entire number line belonged to us
like me, you hold hands with the world
smile on the spot
Us the rioters singing odes to morality,
pampered with starched duvets,
we dissolutely count time though experiences,
middle fingers to the conventions stay hidden in the pockets.
the poor rich
we drink mulled wine and we tear from lángos
busy at the synapses
is life fair?
lions on the chain bridge
will not speak without a tongue
Translation: Kateřina Čáslavová
Превод: Катержина Чаславова
Budapest-Déli
zpropadený knajpy, bufety
sype se omítka z lunet
po hlavách těm co
oči tiskařskou čerň
duše vypuštěný plášť
Před směnárnou dní
chlast má klamnej kurzovní lístek
zatykač na vyhladovělý tužby
místním zajatcům lhostejna,
marně v břednoucím sněhu
hledajícím svých stop.
Zatímco nám
jako by patřila celá číselná řada,
jako já se vodíš za ruku se světem
úsměv na počkání
My buřiči pějící ódy morálce,
rozmazlení naškrobenými peřinami,
zhýrale počítáme čas na zážitky,
prostředníky konvencím schovaný v kapsách.
chudí bohatí
pijem svařák a trháme z langošů
rušno na synapsích
je život spravedlivý?
lvi na řetězovým mostě
bez jazyku nepromluví
На Луция
Вече
кървящото
кратко свидетелство на годишните пръстени
дланите ни вече не се търсят по време на любов
медоносните пчели отлетяха със залеза и
цигарата изгасна на устните
неми за целувка
режеш клоните за общите ни бъдещи дни
докато не останат само корените
казвам си, че това дърво е чеп до чеп
добро е може би за огрев
тръгна си надалеч с един наръч
да дадеш светлина на нов огън
Превод от чешки – Димана Иванова
To Lucie
It’s bleeding
already
the short testimony of annual rings
palms are no longer searching for each other when making love
with dusk the honey bees flew away and
the cigarette went out on the lips
mute even for a kiss
you cut where tomorrow branches
until there is even no trunk left
I say the wood is nothing but knots
good for kindling, at most
you went a long way in silence with the bundle
to give light to a new fire
Translation: Kateřina Čáslavová
Превод: Катержина Чаславова
Lucii
Už
krvácí
krátké svědectví letokruhů
dlaně víc se nehledají při milování
se soumrakem odletěly medonosné včely a
cigareta pohasla na rtech
němých i k polibku
řežeš, kde větví se pro zítřky
než nezbude ‘ni kmene
říkám dřevo samej suk
dobrý je možná na podpal
s otýpkou mlčky odešla jsi daleko
světlo dát novému ohni
На Яхим
Време е
да се надяваме, че през мрежата
на косите в сифона
не са успели да потекат
ръждивите застояли води
на изоставените
наситени с любов приятелства.
Мивката е празна
в нея е само пяната след измитите зъби
дантела
като спомен за дните
за които и след полетите
от единия до другия край
на света
са ти останали остри петна в паметта
в пропитите очи
изпочупени от дланите на съвестта.
Днес пазиш покорството в запуснатата постройка на гордостта.
В самолета предлагат водка и чай.
Превод от чешки език: Димана Иванова
To Jáchym
It’s time
to hope for hair in syphon
over whose net
they didn’t make it
the rotting backwater of
abandoned,
loving friendships.
The sink is empty
there’s just lace after brushing the teeth
as a memory of days
for which even after many trips
to all world sides
a sharp memory stain has remained
in blurry eyes
broken by the arms of conscience.
Today you cherish humility in a debauched hut of pride.
They offer vodka and tea on the plane.
Translation: Kateřina Čáslavová
Превод: Катержина Чаславова
Jáchymovi
Je čas
doufat ve vlasy v sifonu
přes jejichž síť
nestačily protéct
hnijící stojaté vody
opuštěných,
láskyplných přátelství.
Umyvadlo je prázdný
krajka po vyčištěných zubech
jako vzpomínka na dny
pro který ti i po letech
na všechny světový strany
zůstala ostrá paměťová skvrna
v rozpitých očích
zpřerážených pažemi svědomí.
Dnes chováš pokoru ve zpustlém stavení hrdosti.
V letadle nabízejí vodku a čaj.
