Flavia Teoc is a Philosophy-graduate poet, scholar, and translator, who has published several anthologies of verse and prose, and received several literary prizes. Her work was translated into English—The Dice (Criterion, Norcross, SUA), French—De mur en mur (Petits Bonheurs, Nantes), and Danish – Kyrie Lex (Silkefyret, Aarhus) while selections of her work have been published in various literary magazines in Hungary, Italy, and Israel. As a scholar at Aarhus University, she authored the book Si quis voluerit, scribat – a linguistic approach to Perpetua’s Passion, Aarhus, 2018. She works as a book editor, and she is passionate about facilitating productive cross-cultural relationships between Scandinavia and Eastern Europe.
КОНСТАНТИНОПОЛ
По-уханно от праведните, съвършени във всичките си пътища
Ли е гроздето, което бавно вкисва на щанда на продавача в Йеребатан.
Под напуканата му кожа се дестилира сладка отвара от звуци,
Спомени отпреди, когато беше с ранни кисели зърна или не толкова,
Смес от еднакви пропорции – писъци на бичуваната жена,
Срещу лозата е камбаната на прокажения, приютена в разцепените листа
Сянката на един късен следобед и бързата дрямка на бездомното куче наблизо.
Казвам ти –
По-ароматно е гроздето, което бавно вкисва на щанда на продавача в Йеребатан,
Защото съвършените във всичките си пътища никога няма да го докоснат.
Превод – Гергана Златкова
CONSTANTINOPLE
More fragrant than the righteous ones perfect in all of their ways
Are the grapes slowly growing sour on a vendor stall in Yerebatan.
Under their cracked skin a sweet potion of sounds is distilled,
Memories from back when they were early sour berries or less,
An equal proportion mixture of screams from a woman flogged
Up against their vine, the bell of a leper who took shelter in the split leaves’
Shadow one late afternoon, and a stray dog’s quick nap nearby.
I’m telling you —
More fragrant are the grapes slowly growing sour on a vendor stall in Yerebatan,
For those perfect in all their ways will never touch them.
Translated from the Romanian by Chris Tanasescu
CONSTANTINOPOL
Mai aromate decât cei desăvârşiţi în toate privinţele
sunt fructele acrindu-se uşor pe-o tarabă în Yeribatan.
Sub pielea crăpată-ndulcesc o poţiune de sunete,
Amintire de când erau aguridă sau chiar mai puţin,
Un amestec în proporţii egale din ţipătul femeii flagelate
Pe crengile lor, clopoţelul leprosului aciuit în amiază la umbra
Frunzelor despicate şi somnul mărunt al câinilor fără stăpân.
Îţi spun,
Mai aromate sunt fructele acrindu-se uşor pe-o tarabă în YeribatanCăci niciodată nu le vor atinge cei desăvârşiţi în toate privinţele.
УРАНИЕНБОРГ
Защо мисля за теб
сега, Тихо*?
Може би заради споровите гъби
които някога се появиха в каната ти за мляко
пресяти от праха на звездите
в чекмеджето ми с фиби и часовници
Ето как мисълта за теб ме изненада
Докато стрелките изрязват минутите от мърляво шаси
Правя място с ноктите си в безсмислената им геометрия
Когато тънката спора
С острието докосва безименния пръст
На дясната ми ръка
Кожата ми почервенява като лакмусова хартия
След успешен химичен експеримент
Сега си в кръвта ми, бликащ от човешка суета,
През твоите очи
Виждам покрива на замъка Кронборг
Същия покрив, който би могъл да нарисуваш от твоя остров,
Докато пиеш трескаво горещото си мляко
В хубавите си дни.
Колко жалко, че ще умреш отново,
Тихо,
на пръста ми, извит като нокът и
на устните ми,
с парещия вкус на солта.
___________________________________
*Тихо Брахе е датски астроном и алхимик, построил обсерватория Ураниенборг на шведския остров Вен/Хвен –б.р.
Превод – Гергана Златкова
URANIENBORG
Why do I think of you
now, Tycho?
Maybe a mushroom spore
that once spawned in your milk jug
sifted from the stars’ dust in
my drawer with hairpins and watches
This is how the thought of you surprised me,
While snipping out minute hands from smutty chassis
Making room with my nails in their pointless geometry
When the thin spore
Dabs my right ring finger with its blade
Reddening my skin like a
Lithmus paper after a
Successful chemical experiment
You are in my blood now, oozing with human vanity,
Through your eyes
I can see the Castle Kronborg’s roof
The same roof you could draw from your island,
While feverishly drinking your hot milk
In your good days.
What a pity that you will die again,
Tycho,
on my finger curved as a talon and
on my human lips,
in the scorching taste of salt.
English version – Flavia Teok
URANIENBORG
De ce mă gândesc în această clipă
tocmai la tine, Tycho?
Poate un spor de
ciupercă ce-a înflorit cândva în vasul tău cu lapte
s-a cernut din praful stelar în
sertarul meu cu agrafe şi ceasuri
Pentru că aşa m-a surprins gândul la tine,
Decupând minutare din carcase înnegrite
Făcându-mi loc cu unghiile în geometria lor inutilă,
Când sporul subţire
Şi-a înfipt lama în inelarul meu drept,
Înroşindu-mi pielea ca o hârtie de
Turnesol după
O reacţie chimică reuşită
Iată, eşti în sângele meu prelins cu deşertăciune umană
Prin tine văd acoperişul castelului Kronborg pe
care-l zăreai de pe insula ta,
sorbind înfrigurat laptele fierbinte
Ce tristeţe că vei muri încă o dată, Tycho,
pe degetul meu încovoiat ca o gheară de pasăre,
pe buzele mele, în gustul pârjolitor al sării.
ПЪРВИЯТ РИБАР
Моят фиорд беше счупен от друг фиорд
В дъжда, който изглажда всички извивки
Oстровите се блъскат един в друг.
Тук автобусите се движат само напред
Разрязвайки гумираната нощ със сините си фарове
Но там горе, докато мислиш, ще хванеш морска болест
От толкова тъмно.
Моят фиорд беше счупен от друг фиорд
Още е млад и когато вали сняг
Той се крие като птиците в зеленината,
Но все пак започнах да тъгувам за смъртта
на първия рибар, който ще падне
В нейните дълбини.
Превод – Гергана Златкова
FIRST FISHERMAN
My fjord was broken from another fjord
In the rain that smoothes all curves
And islands collide with each other.
Here buses move straight forward
Cutting the rubberized night with their blue headlights
But up there you can get seasick only thinking
Of so much dark.
My fjord was broken from another fjord
He is still young and when it snows
He’s hiding like birds in the foliage,
But still I began to grieve the death
Of the first fisherman who will fall
Into its depts.
English version – Flavia Teok
PRIMUL PESCAR
Fiordul meu s-a rupt dintr-un alt fiord,
În ploaia care netezeşte toate curburile
Şi insulele se ciocnesc între ele.
Aici, autobuzele înaintează drept,
Tăind noaptea cauciucată cu farurile lor albastre
Acolo te prinde răul de mare numai gândindu-te
La atâta întuneric.
Fiordul meu s-a rupt dintr-un alt fiord,
E tânăr şi când vine zăpada
Se-ascunde ca păsările în frunzişuri,
Însă de pe-acum deplângem trupul
Primului pescar ce va cădea în el.
